Постигането на целите на устойчивото земеделие изискват релевантна политика по отношение на земеползването. Тя се отразява в т.нар. екосхеми екологосъобразни практики. Изпитването на системи за земеползване, включващи биологично, конвенционално и консервативно земеделие при поливен режим ще позволи сравнително характеризиране на агрохимичните и биологичните промени, настъпващи в почвата. Индикативени изследвания показват различни подходи за оценка на екологичното състояние на почвите. Така например бактериалната активност и физиологичното разнообразие са характеризирани в пълнота в почви с помощта на тестове Biolog (EcoPlate). Тези екоплаки осигуряват чувствителен и надежден индекс на промените в околната среда. Количествените и качествени характеристики представляват метаболитен отпечатък на съобществата и се свързват пряко с промени извършващи се в почвите.

От съществено значение за поддържане на плодородието на почвите и управлението на въглеродния баланс. Органичният въглерод (ОВ) в почвата е основният компонент на органичната материя в почвата и е изключително важен при всички почвени процеси. Нивата му може да варират силно в зависимост от естествените процеси (климат, земна покривка, почвен материал и т.н.) и фактори, предизвикани от човека, като земеползването и управлението. България се намира сред страните с отрицателен до нулев баланс на ОВ в сравнение с Европейските обработваеми почви. Този факт сочи по-високи нива на отделяне спрямо поглъщане на почвен С което в бъдеще може да доведе до изтощаване на почвата и ниска активност на почвените организми. Поддържането на структурата и качеството на почвата и увеличаване на запасите от ОВ трябва да се поддържа с подходящи практики. Улавянето на въглерод в селското стопанство може да бъде постигнато чрез управлението на земята, като това оказва значително влияние върху запасите от почвения ОВ.

Поддържане на добър баланс на запасеност на почвите с органично вещество, запазването и повишаването на хранителни елементи в почвите чрез съвременните земеделски практики е съвкупност от технологични дейности по обработка на почвата, хидромелиоративни мероприятия, балансирано торене с минерални и органични торове, пестеливо използване на пестициди и връщане в почвата на органични отпадъци – преработени механично или компостирани. Намаляването на хранителните елементи в почвите от обработваемите земи е свързано с изнасяне на повърхностния почвен слой в следствие от ерозионни процеси, окисление на органичния въглерод от териториите с интензивни обработки, неправилна агротехника, деградация на почвената структура, уплътняване на почвата и др. Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез съдържанието на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот. Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията.