Хипотеза

Разработването на връзки между всички показатели за качество на почвата и функциите на почвата може да бъде огромна задача. Следователно анализът на оценката на земята може да послужи като първа стъпка към разработването на процедура за оценка на физическото/химичното качество на почвата. Тогава може да се обмисли процедура за краткосрочна оценка или мониторинг главно за биологичното качество на почвата.

Системата за подпомагане на вземането на решения (DSS) е разделена на три етапа:

Оценката на екологичния риск въз основа на научни данни е от решаващо значение за разбирането на причинно-следствените връзки между химическото замърсяване и рисковете за околната среда. Едновременно с това е необходим баланс между социално-икономическите фактори и научните доказателства. Подходът TRIAD, ще бъде приложен за оценка на влиянието на промишлените предприятия върху санитарното състояние на почвите чрез притоците и промените в качеството на водите на р.Тополница (Site-specific soil ecological risk assessment -SERA).

След анализ на наличните данни за състоянието на почвите, водите, биоразнообразието и селското стопанство в Пирдопско-Златишкото и Пазарджишкото поле, ще се пристъпи към практическо прилагане на TRIAD. Ще се търси обвързаност между наличните химични, токсикологични и биологични данни, с цел определяне на екологичния риск. Акцент ще бъде поставен върху притоци на р. Тополница, преминаващи в близост до минни обекти и хвостохранилища. Ще бъде направена оценка на почвените функции по трите линии – химически, екотоксикологични и екологични. Системният подход ще даде възможност да се оцени степента на повлияване на отделните емитери върху екологичното състояние. Това включва анализ на мобилни, потенциално токсични и общи форми на почви и седименти, съдържание на основни агрохимични елементи. Важен елемент от изследването е проследяване на фракциите на почвеното органично вещество. Като основен индикатор ще се ползва генотипната промяна в микробиотата. В зоните на вливане на притоците ще се анализира промяната в качеството на реката.

Следващ етап е оценка на екологичния риск, свързан с растениевъдството. Системите за агрономическо подпомагане (decision support systems – DSS) поставят акцент върху продуктивността на почвата. Функции като пречистване и регулиране на водата, регулиране на климата и въглеродния баланс, поддържане на биоразнообразие и местообитания, остават извън обхвата на стандартните системи за подпомагане. Оценката на почвените функции при различни агропрактики ще послужи за избор на най-подходящите устойчиви практики в зависимост от локалните условия, които също ще бъдат оценени. Ще се вземе предвид и възможността за производство на качествена и безопасна продукция. Мониторингът ще се проведе в земеделските земи на Пазарджишка и Пловдивска област, пряко зависими от водите на р. Тополница.

Ще се изследва връзката между интензивното земеделие, внасянето на хранителни елементи и въглероден баланс. Предвижда се проучване на различни земеделски практики, включително: конвенционално и устойчиво управление на земеделската земя, екосхеми и агроекологични мерки. Фокус ще бъде поставен върху Пазарджишка и Пловдивска област, където земеделието има висок интензитет. Общо земеделската площ в Пазарджишка област е 1 474 431 дка, като обработваемата земя е 1 175 435 дка. Районът има традиции в отглеждането на ориз (приблизително 1/3 от националното производство – около 40 000 дка), зеленчуци, дини, пъпеши, кореноплодни и грудкови култури. През 2021 г. делът на зеленчуковите култури е 6,6% от общата заетост. Ще се използва опитно поле в с. Цалапица за изпитване на схеми за биологично, конвенционално и консервационно земеделие.

Изследването ще постави фокус върху управлението на органичния въглерод в почвата и парниковите емисии. Органичният въглерод е ключов компонент за плодородието на почвата, водния режим, структурата и биологичната ѝ активност. Балансът на органичния въглерод в България е близък до нулев, а често и отрицателен – което означава загуби на въглерод и потенциална почвена деградация. Ще се оценят добри практики като внасяне на органични торове, компостирани отпадъци, растителни остатъци, редуцирана или нулева обработка, опазване на повърхностния почвен слой. Ще се анализират също така потенциалът за въглеродно улавяне и емисиите на N₂O и CH₄, чрез отчитане на съотношението между внос, загуби и запасеност на въглерод

Върни се

Продължи

Устойчивост на дейностите и след приключване на проекта

Успешното реализиране на целите на предлагания проект ще разшири научните и научно-приложните знания за изследванията на сложни биологични системи.

Научи повече